Журналистиката на вероятностите и заплахите не е добра практика

Бъркането на doxxing с OSINT, разследване или мониторинг/анализ на социалните мрежи публично дискредитира усилията ни да изобличаваме неправомерна дейност онлайн.

Всичко започва с този пост. Дори цялата информация в него да беше подкрепена с проследими и доказуеми факти, аргументи – тонът пак остава проблемен. Както написах и във Фейсбук, журналистиката не може да си позволи мафиотски заплахи и склоняване на източници чрез натиск.

Но да караме по същество.

Първо Bird.BG ни казват, че „вероятно някои от профилните снимки са фейк“.

Няма абсолютно никакви индикации, че профилите, оповестени от голямата разследваща медия, са фалшиви. Обратното – признаците сочат, че това са съвсем реални хора, изнесени на случаен принцип в социалките, без никакви солидни доказателства.

Фалшивите профили нямат набор от снимки на един и същи човек на различни места. Ако започнем от местоположението – неговата истинност се потвърждава лесно през геолокация по снимки. Други публично достъпни инструменти и документи могат да потвърдят дали наистина такъв човек живее в град Х например.

Фалшивите профили нямат набор от снимки с едни и същи членове на семейство, приятели и т.н. В такъв случай може да се направи и кръстосана проверка с други профили.

Фалшивите профили рядко ползват три имена, защото това е лесно проверимо. Фалшивите профили рядко индикират месторабота, това също е лесно проверимо.
Фалшивите профили рядко посочват членовете на семейството си.
Фалшивите профили рядко имат снимки с други хора.
Фалшивите профили рядко имат снимки, на които лицата им са добре различими или снимки, на които лицата им са видими под различен ъгъл, което също се използва в идентифицирането.

Да добавим и един от най-елементарните начини за проверка на изображение – image search през всички търсачки. Така „вероятно“ става „сигурно“, както в случая, в който админ на голяма българска дезинформационна група носещ името Jessica Rae ползваше снимки на калифорнийската инфлуенсърка Джули Сариняна. Понастоящем профилът е сменил тактиката с по-безопасните икони и шевици, което дава още по-добра индикация, че става въпрос за фалшив акаунт. Но в случая дори не бих прибегнала до такава проверка – профилите имат достатъчно индикатори за органична активност, тоест принадлежат на истински хора.

Всички оставяме такива следи онлайн. И макар да изглежда като нездраво натрапничество, тези следи са проследими и се ползват, когато разследваме дезинформация онлайн и потвърждаваме дали един човек е този, за когото се представя, или не. Класически пример за фалшив профил, който разпространява дезинформация, е Dora Yoveva, за която писах тук.

За съжаление профилите публикувани от Bird.Bg вече са публично достъпни и всеки може да отвори и да види, че не става въпрос за фалшив акаунт или дори открадната идентичност (да направиш нещо а ла Александър Николов е твърде трудно и времеемко удоволствие).

„Вече разполагаме с координатите на десетки служители“, продължават от медията. Освен координати, разполагаме ли с вътрешни документи, които уличават конкретни лица в конкретни дейности? Защото е сравнително лесно да покажеш, че лицето Х работи в компанията У. Но компанията може да извършва повече от една дейност. И е съвсем друга история е да докажеш злонамерена дейност и да я свържеш с конкретно лице. Няколко примери за разследвания и материали – тук, тук, а също и тук.

Има достатъчно индикации, че в модерацията на българския Фейсбук има проблем. Той заслужава сериозно разследване с интегритет и стандарт, а не димки и дискредитиране.

През 2019 г. Telus и Facebook обявяват, че разкриват център за преглед на съдържанието в София. Не се уточнява за съдържание на какъв език става въпрос. По това време от Telus казват, че по проекта ще работят около 150 души с евентуална възможност за повече, ако има нужда. Освен медии и комуникация, компанията работи в още няколко сектора – игри, финансови услуги, онлайн пазаруване, автомобили, здравеопазване. Това се потвърждава и от свободните позиции за България на сайта. В интервю от 2021 г. с Кристина Иванова, директорка на Telus за България, се казва, че в компанията работят 3 500 души, което казват и от Bird.Bg.

Понеже явно сме хора на вероятностите – вероятно е не всеки профил с работа в Telus да е част от тези 150. Много по-вероятно е да е част от другите, да речем, 3 350. А както в случая на Десислав Христов – един от хората с публикувани профили, който се съгласи да говори с мен – още по-вероятно е човекът да не работи там от две години насам, а търсачката просто да изплюва резултати по задание. Понастоящем Христов е част от екипа в студио за татуиране в Германия. Освен, че прегледах профилите, отправих покана за разговор с още няколко и се надявам да ми отговорят.

През 2022 г., след началото на руската инвазия в Украйна, доц. Мартин Осиковски от Катедра „Медии и обществени комуникации“ споделя следното наблюдение по повод модерацията във Фейсбук:

„Не можете да чистите съдържание с анонимни механизми за контрол. Това даже в „Роскомнадзор“ не се прави. Вземете се в ръце, моля, защото някой във вашите „cubicals“ върши опасни безобразия. На много хора започва да ни писва да гледаме как едни профили чезнат, докато четем автоматични благодарности за докладвано от нас съдържание от други профили, които, видиш ли, „не нарушават правилата на общността“.

Тогава Telus не отговарят на запитвания по темата от страна на „Свободна Европа“. Липсата на прозрачни механизми за модерация не е особена изненада – правилата и методите на Фейсбук са критикувани като цяло в световен план. Въпреки че компанията предоставя данни и претендира за прозрачност, данните са оскъдни, не са поставени в контекста на методологията и не дават пример за процедурно изпълнение от-до, нито дават възможност за реална отчетност. Ръководителят на отдела за обществени политики на Meta Якоб Туровски отказва да отговаря на конкретни и важни въпроси за екипа в България, за методите на модерация. И това е само част от проблема.

Така първо идва въпросът какъв е броят на служителите, които работят по проекта за модерацията на българския Фейсбук. Този проект отговорност на Telus ли е? Ако не – къде и от кого се модерира българският Фейсбук? Колко души отговарят за този проект? И т.н.

Още ли имаме първоначално обявените 150 позиции в България, или те са се увеличили? Ако те не модерират съдържание за България – какво модерират? Можем ли да сравняваме практиките, които тези екипи прилагат, с евентуалните параметри, прилагани над съдържание на български?

Telus ли отговаря за модерацията на съдържанието в България или дейността е поверена и на други компании, които се занимават с мониторинг? Само българи ли са отговорни за българското съдържание?

Какви са параметрите за модерация и защо липсва прозрачност и отчетност?

Защо компанията отказва да сподели критериите за модерация при наличието на системен проблем, забелязван от експерти, общественици, журналисти?

Чак след това можем да говорим за кой и тъй като това е много чувствителна информация, тя трябва да се третира много внимателно и само през солидни налични доказателства. Това направи например Христо Грозев в едно от последните си разследвания.

Защото ако се търси отговорност, то тя се търси не на принципа на средновековната вендета през заплаха за тълпа, която ще гони с вили и факли, а през доказателства, последвани от евентуални мерки на институционално ниво. В противен случай не сме по-различни от това, срещу което претендираме да се борим.

Достигането до същината на проблема в случая с модерацията в българския Фейсбук може(ше) да стане по няколко начина:

1. Нормативна рамка, наложена от държавата – регулатор, който да задължи компаниите да сътрудничат в разследване как и защо прилагат определени правила. Слабо вероятно. Но подобна инициатива има във Франция.

2. Прозрачност от страна на самата компания. Слабо вероятно, тъй като до момента те отказват разговор с медии и експерти. След публикацията на Bird.Bg е възможно това да се промени, но е още по-възможно компанията просто да направи ПР контрол и въпросът да приключи. Или още по-лошо, да използва направеното от Bird.Bg като оправдание и кампания срещу разследващите медии, които задават напълно резонни въпроси по наболял проблем.

3. Теч на документи или информация от вътрешни хора, т.нар. whistleblowers. Ако постъпката на журналистите от Bird.Bg има ефект в тази посока, той със сигурност е негативен. Връзката с източници, особено когато самите те са в уязвима позиция (което е почти винаги), е много деликатен процес. На първо време той е доброволен, за него се иска смелост и взаимно доверие, иска се особена човешка деликатност и професионализъм от страна на журналиста (който не е активист, бияч или съдия). Публичното набеждаване на невинни истински хора за неистински хора и виновници не е добра стратегия, когато искаме източници.

Екипът на Bird.BG загатна, че предстои още по темата. Силно се надявам те да предоставят солидни доказателства по всички споменати параграфи, защото това би било в полза на всички. А Bird.BG си остава една от основните разследващи български медии.

И затова горчи особено, когато журналистите ѝ се държат като разярени биячи, а не като професионалистите, които претендират, че са. И е особено вредно – за всички ни.